Чудесен храст, който поставя рекорд по продължителност на цъфтежа – Abelia schumannii цъфти от юни до октомври. За съжаление не е издръжли­в – нуждае се от защитата на други храсти или от южна стена. Червеникавите чашелистчета остават след опадането на венчелистчетата.

Бледорозовите цветове на Abelia grandiflora (1,8 м) се появяват между юли и септември, листата са вечнозелени. Abelia schumannii достига подобни раз­мери, но за съжаление може да пострада от студ. Лилаво-розовите тръбести цветове покриват храста в про­дължение на месеци. Ароматните цветове на Abelia chi-nensis са бели с розов нюанс.

Родина на малко известната у нас абелия са субтропичните райони на Югоизточна Азия. При нашия климат се отглежда за стайна или балконска украса.
Като саксийна култура е сравнително дребно растение с тънки, дълги, увиснали клончета, които докато са млади, са обагрени в красив розов цвят, а след това стават кафяви. Много красиво изглеждат дребните, продълговати, заострени към върха листенца, разположени срещуположно. На цвят са тъмнозелени и блестящи.
Цветовете са сравнително едри, с пет сраснали листчета, събрани в кичести съцветия, които излизат от пазвите на листата. Окраската обикновено е бяла, при различните сортове може да бъде с жълто или розово гърло или изцяло розова. Ароматът им е силен и много приятен. Цъфти продължително – от април до късна есен. Семена при нашите условия завързва изключително рядко.

Абелията расте добре на светли, но защитени от обедното слънце места. През лятото изисква обилно поливане, често опръскване с прохладна вода и подхранване с минерални и органични торове. През зимата поливките са умерени и само когато почвата добре просъхне. Почвата трябва да е добре запасена с хранителни вещества, плътна и водопроницаема. Реакцията (рН) трябва да е слабо кисела – 5,5-6. Поради интензивния растеж понякога се налага да се пресажда по два пъти през лятото. Когато се отглежда в контейнер, пресаждането се извършва на две-три години.

През пролетта се изрязват изсъхналите клонки, а дългите се съкращават наполовина.
Размножаването става през пролетта с полувдървесинени клончета, които се вкореняват много лесно през цялата пролет и лятото. За вкореняването се използват влажен пясък, перлит или торф. Младите растения бързо оформят красиво храстче и зацъфтяват още същото лято.

Много ефектни са абелиите в зимни градини върху поставки и етажерки, във висящи съдове, в групови композиции или просто на светлия прозорец в изящна кашпа.

Размножаване: Абелията се размножава със семена. Семената се сеят в роккава пропусклива почва на дълбочина 10 – 15 см. Полива се обилно докато израсте.

Проблеми: Абелията е предпочитана храна за ларвите на много пеперуди. Цветето страда от нападенията на акари, листни въшки, щитоносни въшки, трипси. Борбата с тях е трудна, затова се препоръчва, както и при всички други растения, да се внимава да не се завъдят.

Светлина: Светлолюбиво, без пряко огряване.
Вода: Обилно поливане през лятото, през зимата – оскъдно.
Влажност на въздуха: Без претенции.
Пресаждане: Често.
Подхранване: В периода на растеж.

/материали от botanix.bg/

Някои видове Абелия:

Abelia aitchinsonii
Abelia biflora – (Китай)
Abelia buddleioides – (Китай)
Abelia chinensis – (Китай)
Abelia coriacea – (Мексико)
Abelia corymbosa – (Централна Азия)
Abelia curviflora – (Япония)
Abelia dielsii – (Китай)
Abelia engleriana – (Съчуан, Китай)
Abelia fargesii – (Япония)
Abelia floribunda – Mexican Abelia (Мексико)
Abelia forrestii – (Китай)
Abelia integrifolia – (Япония)
Abelia ionostachya – (Япония)
Abelia macrotera – (Китай)
Abelia mexicana – (Мексико)
Abelia mosanensis – (Корея)
Abelia occidentalis – (Мексико)
Abelia parvifolia – (Китай)
Abelia serrata – (Япония)
Abelia spathulata – (Япония)
Abelia speciosa – (Мексико)
Abelia tomentosa – (Япония)
Abelia taihyonii – (Корея)
Abelia triflora – (Хималай)
Abelia umbellata – (Съчуан, Китай)