Характерен за азалията е обилният цъфтеж. Цветовете могат дори да скрият напълно листата, ако растението се държи на хладно. През лятото може да изнесете вечнозеленото храстче на открито – на защитено, сенчесто място. Внесете го отново вътре преди есенните слани.
Произход: Източна Азия, Китай, Япония.
Семейство: Ericaceae, боровинкови.
Височина: 60-100 см, широчина – до 150 см.
Цъфтеж: от септември до април, с розови, червени, лилави или бели цветове.
Светлина: ярка, но непряка слънчева светлина.
Температура: 10-15 °C. Ако по време на цъфтежа е около 18 °C, той продължава около 40 дни. Ако след отваряне на цветовете се понижи до 10 °C, то цъфтежът е около 80 дни.
Въздушна влажност: висока.
Поливане: Ако саксията е изпълнена до ръба с почва и корени, най добре я потапяйте във вода, вместо да поливате отгоре. Почвената смес винаги да е влажна, но да няма вода в подложката. Използвайте мека (престояла питейна) вода, тъй като азалията не понася варовик.
Почвена смес: равни части градинска почва, пясък и иглолистна листовка.
Торене: по време на цъфтежа, на всеки две седмици, със слаб течен тор.
Пензиране
За да се образуват повече цветове, растенията се пензират – премахват се връхните им пъпки.
Първото пензиране се прави 35-40 дни след цъфтежа, когато на младите клонки се появи четвъртата двойка листа, а последното през юли, август.
През август се образуват и цветните пъпки.
За да се образуват по-големи цветни пъпки и да се оформи храст, прецъфтелите клонки се отрязват.
Размножаване: чрез разделяне на коренището или чрез вкореняване на резници във влажен субстрат.
Нашият съвет: след прецъфтяване връхчетата се изрязват на около 5 см, като се следи да се придаде правилна форма на храстчетата. Пулверизирайте само листата. Прехвърляйте всяка година в по-голяма саксия.
