Блатен аир се среща като диво растение из мочурливите места край реките в Софийско и Казанлъшко. Това е многогодишно тревисто растение, високо до 50 см. В диво състояние е разпространено и в много райони на Азия и в атлантическите части на Северна Америка.

Използваема част: Коренищата, които се вадят рано на пролет– април-май или през есента – септември, октомври.
При изваждане на коренищата на блатния аир трябва да се внимава те да не се смесват с коренищата на блатната перуника и на папура. Последните са без аромат, а освен това стъблата на двете растения са обли и листата им са плоски.

Лечебно действие и приложение:
Повишава възбудимостта към вкусовите дразнители, усилва рефлекторното отделяне на стомашен сок. По тази причина се прилага за възбуждане на апетита и подобравяне на храносмилането. По – рядко се прилага при заболяване на бъбреците, черния дроб, жлъчката и като отхрачващо средство.
Българската народна медицина препоръчва коренищата на блатния аир още при болки и киселини в стомаха, газове, диария, дизентерия, жълтеница, воднянка, нередовна менструация и др. Външно се използва за жабурене при зъбобол и кървящи венци, за втриване при падане на косата, за бани при рахит и скрофули. Употребява се още в сладкарството, ликьорената индустрия и козметиката.

/материали от zdravnitza.com/