Родината му е тропическа и субстропическа Азия и Сверна Австралия. Наричат цимбидума още ирисова орхидея заради сходството на листата му с тези на ирсите. Родът му наброява само около 50 вида, за сметка на това има голямо разнообразие от около няколко хиляди хибридни сорта.

Описание

Цимбидиумите представляват епифитни, литофитни или наземни растения, срещащи се на височина 2000 м над морското равнище. Имат многочислени месести корени и тънки кожести листа. В зависимост от вида и сорта размерът и формата на псевдобулбите им варира от едри и закръглени до едва забележими задебеления на стъблата. Псевдобулбите имат покритие, образуващо от основите на листата, които остават зелени по няколко години, а след опадването им основите им остава прикрепени към псевдобулбите. Ново нарастване се образува при напълно съзрели псевдобулби. Височината на отделните цветоносни стъбла може да достигне до 1 метър. Цъфтежът е продължителен, до няколко месеца и може да бъде през всеки сезон на годината в зависимост от сорта. Цветовете са едри, с восъкоподобна структура и много издръжливи, когато се откъснат.

Популярни видове и сортове

От дивите видове с тайна среда може да се отглеждат:

  • Алоелистният цибудиум (Cymbidium aloifolium) – това е първият от цимбидиумите, появили се в Европа, описан от Линей през 1753 г., с дълги до 75 см цветоноси, носещи до 75 на брой, неголеми – до 4 см в диаметър, кремавобели или жълтеникави цветове с отркояващи се червени ивици по венчелистчетата;
  • Цимбидиум на Лоу (C. lowianum) – вид от Бирма с няколко вариетета и едри, зелено-жълти цветове с червеникаво петно в устаната. Цъфти през зимата до ранната пролет.
  • Мечелистен цимбидиум (C. ensifolium) – това е един от най-разпространените видове за стайно отглеждане, познат в Китай и въведен в кутурата 500 г. пр. н. е, споменаван в книгите на Конфуций. През Средните векове станал популярен и в Япония. Цени се заради изящната форма, дребните размери и приятния и силен аромат на цветовете. Този вид е и един от родителите на сорта Golden Elf.

Днес по-често се отглеждат хибридни сортове, които предлагат голямо разнообразие от багри и големина на цветовете и затова се използват масово в цветните аранжировки и при направата на ефектни букети. Хибридните цимбидиуми са получени в резултат на кръстоски между диви видове и последващи кръстоски между някои интересни сортове. Например Cymbidium Alexanderi Westonbirt е известен сорт, подител на много от съвременните сортове цимбидиуми. Разнообразието от багри при цветовете е впечатляващо – кремавобели, различни нюанси на жълто, оранжево, розово, червено, виолетово, а между най-новите сортове има и зеленоцветни, което е необичайна окраска за цвят на растение. Сред многообразието от сортове може да открием и миниатюрни цимбидиуми, които са от най-предпочитаните за отглеждане в стая.

Отглеждане

Цимбидиумът обича от прохладни до умерено топли помещения. Не понася течения или прекалено високи температури. Нуждае се от 20-250C през деня и до 100C по-ниска температура пре нощта, като е желателно колебанията на температурите през деня и ноща да са в рамките на 2-4 до 5 градуса.

Цимбидиумът е светлолюбива орхидея, за която светлината е най-важният фактор за добро развитие. Обича ярка, разсеяна светлина през цялата гоина, която спомага за растежа на орхидеята. Сезонът на активен растеж при цимбидиума започва в края на зимата и ранната пролет и продължава цялото лято. В началото на есента започва развитието на цветоноси. На този вид трябва да се осигури период на покой от 2-3 седмици през зимата, като той може да бъде и по-продължителен, достигайки до 4 месеца в зависимост от вида и сорта. Липсата на достатъчно светлина е честа причина за нецъфтеж при възрастни растения. Поливането е регулярно, като не трябва да се допуска засъхване на почевения субстрат. През зимата поливането се намалява и се прави през 10-14 дни, когато температурите са по-ниски.

/материали от списание “Градината в четири сезона”/