Фалаенопсис (орхидеята пеперуда) / Phalaenopsis
Лесна за отглеждане в домашни условия орхидея. Родът е наречен така заради приликата на цветовете с тропически нощни пеперуди. Обединява около 70 вида, растящи в Югоизточна Азия (от Източна Индия до Виетнам), Малайзия, Индонезия, Филипините, островите Ява, Калимантан, Суматра и Борнео, Малдивите, Папуа-Нова Гвинея и Североизточнито крайбрежие на Австралия. Фаленопсисите се отглеждат като стайни растения от средата на XX век. Днес разнообразието на сортовете им е голямо, а цветовете им винаги предизвикват възхищение. Цъфтят до 2-3 пъти в годината. Има сортове, чиито цветоноси може да достигнат до 1 метър дължина и да се обсипят с по 100 цвята. През лятото обичат полусянка, а през зимата светло място.
Заради пищния си и чест цъфтеж, както и бързата си приспособимост фаленопсисът става в последните десетина години най-популярната сред орхидеите за отглеждане в домашни среда.
Описание
Фаленопсисът е многогодишно тревисто епифитно растение със скъсено стъбло и едри, месести листа. Въздушните му корени са покрити с дебел слой веламен и често имат зеленикав цвят поради наличието на хлорофил. Цветоносите излизат от основата на листата. Те са дълги, често леко извити и накланящи се надолу под тежестта на цветовете, които носят. При някои от видовете и сортовите фаленопсис съцветията може да са с над 100 – 200 цвята, като цветовете не се отварят едновременно, а постепенно, започвайки от основата на съцветието. Така периодът на цъфтеж може да е продължи с месеци. Цветовете са едри и с оригинална форма, напомняща голяма и красива пеперуда, заради което наричат фаленопсиса още „Орхидеята пеперуда”. Често имат и аромат.
Популярните видове и сортове
В зависимост от големината на цвета и неговия строеж видовете се делят на две групи:
- Euphalenopsis – устната на цветове има в края си два придатъка, наподобяващи мустачета или рога. Петалиите на цвета са по-широки от сепалиите. Един от най-популярните видове в тази група е лунната орхидея (Phalaenopsis amabilis), която е известна още като един цветните символи на Индонезия. Заедно с фаленопсиса на Афродита (Phal. Aphrodite), тя стои в основата на голяма част от съвременните белоцветни сортове фаленопсиси. Листата и са чисто зелени, а извитите и дълги до 80 см цветоноси носят по 10-20 цвята с големина от 6 до 12 см в дуаметър и чисто бял цвят. Само в основата на устната има жълти и червеникави петна и ивици. Среща се на островите Ява, Борнео и Филипините. Цъфти през есента и ранната зима. Има вариетети с едри, добре оформени цветове (var. Rimestadiana) и вариетет с розови и тъмнорозиви цветове (var. Sanderiana). Друг вид от тази група е фаленопсисът на Щуарт (Phal. stuartiana) от Филипините, цъфтяж през зимата с бели, нежно ароматни, дребни цветове, до 5-6 см в диаметър, на цветоноси, дълги 60-80 см. На един цвенос може да се появят до 100 цвята. Устната е златистожълта, с бял рисунък с пурпурни петна и 2 рогчета на върха. Цветовете са трайни. Този вид също често се използва при създаването на хибридни сортове. Фаленопсисът на Шулен (Phal. Schilleriana) расте на Филипините, а цъфтежът му е през пролетта, цветовете са 8-9 см в диамаетър, розово-лилави, появяващи се на цвеноси, дълги до 1 м. При по-възрастните растения те може да носят до 250 цвята.
- Stauroglottis – устната на цвета при видовете от тази група няма израстъци и петалиите се сепалиите са с почти еднакви размери. Растенията като цяло са с по-малки размери, цветовете им също, но са по-ярко обагрени, често покрити с ивици и петна. Видовете, използвани за отглеждане в стая от тази група, са няколко. Елеонороговят фаленопсис (Phalaenopsis cornu-cervi) има жълто-кафяви цветове, 2-3 цм в дуаметър, върху интересни, разклоняващи се, сплеснати цветоносни стъбла с формата на еленови рога, дали името на този фаленопсис. Цветовете на фаленопсиса на Лудеман (Phal. Lueddemanniana) са с диаметър 5 см, в кестеняво-пурпурна багра с виолетови оттенъци и растат на цветоносите по 2 до 7 на брой. Този вид се среща на Филипините и цъфти през цялата година. Розовият фаленопсис (Phal. Equestris) се отличават със светлорозови цвето с виолетов оттенък, 2,5 см в диаметър Теменуженият фаленопсис (Phal. violacea) е с красиви теменуженосисни и леко ароматни цветове.
- А сборното име хибриден фаленопсис обединява многобройни сортове, получени при различни кръстоски на едроцветните или с по-екзотична окраска диви видове. Всеки от тях носи интересно име, дадено от създателите му, като например Phal. Amabilis Elisabethae, Phal. Gilles Gratiot, Doris, Winged Victory, Catalina, Happy Girl, Joseph Haydn, Sogo Pearl, Mini Mark, Pinneaple Delight и много други. Сортър Doris е хибрид, който превъзхожда другите по трайността на цветовете и често се използва при създаването на нови хибридни линии с устойчиви и с дълъг период на запазване на цветоноса цветове.
Отглеждане
Фаленопсисите са растения без рязко изразен период на покой в развитието си. Нарастват равномерно през цялата година, а времето им на цъфтеж зависи от конкретния вид или сорт. През цялата година се нуждаят от топли помещения с температура в интервала 25-300C през лятото и не по-ниски от 200C през зимата и висока влажност на въздуха. Минималните нощни зимни температури не трябва да са по-ниски от 120C. Светлолюбивите растения са, като благоприятни за тяхното развитие са ранното сутрешно и верното слънце. През лятото се нуждаят от добро засенчване от обедното слънце. Най-добре е да се отглеждат в стаи със западно или източно изложение. Някои от сортовете фаленопсиси, които са и най-широко разпространени, може през цялата година да са осветени от луменисцентни лампи, особено ако трябва да украсяват обеществени сгради или магазини.
За да заложат нови цветни пъпки за кратък период, фаленосисите се нуждаят от по-сух режим с едновременно понижаване на нощните температури от 12-140C.
Растенията зле понасят пресаждания и затова тази процедура трябва повъзможност да се прави по-рядко. При засаждане на ново растение то се нуждае от специален субстрат, предназначен за орхидеи. Никога не засаждайте епифитните орхидеи в обикновена почвена смес – това е пагубно за тях!
Фаленопсисите са епифитни растения и в природата растат по стволовете на тропическите дървета. За корените им е нужно голямо количесто въздух, за това колкото по-едър е субстратът, толкова по-близко са те до естествените условия на развитие.
Специалният субстрат е съставен от късове борова кора с размери 1-5 см, парченца дървени въглища с размери 0,5-1 с, пясък и сфагнов мъх в съотношение 1:1:1:1.
За отглеждането е най-добре да се използват пластмасови саксии, чиито дренажни отвори трябва да се увеличатм за да може корените на орхидеята да се проветряват и в долната си част. Ако орхидеята се отглежда в саксия, субстратът трябва да се оставя да просъхва между поливанията. За доближаване до естествените условия може орхидеята да се отглежда и в специална висяща кошница. Тогава трябва да се следи постоянно за влажността на субстрата, защото той просъхва много по-бързо, отколкото в саксията.
За да имате здраво растение, при покупка на фаленопсис трябва да обърнете вниамние на следните неща:
За предпочиата е при купуване да избирате растения в прозрачни контейнери, за да може добре да огледате субстрата и корените. Те трябв а да имат зелникава или сребриста повърхност и по тях да няма признаци на гниене. Случва се корените да се показват извън саксията, което не бива да ви притеснява, това е нормално. Ако контейнерът е непрозрачен, може да помолите продавача да извади орхидеята от саксията (това се прави много лесно и не вреди на растението), за да огледате корените.
Листата трябва да бъдат зелени и плътни, без никакви петна по тях. Възможно е да имат малки цепнатини или одрасквания, които са леки външни дефекти и може да се получат при транспортирането на растенията.
Размножаване
От двата основни начина за размножаване на орхидеите – вегетативно и чрез семена, за фаленопсиса в домашни условия е приложимо само вегетативното разможаване, като и то е трудно. Фаленопсисите притежават спрособността да образуват дъщерно пастение (нарича се keiki) от спящи пазвени пъпки, разположени върху цветоноса на растението. Те се намират в долната част на цвеноноса под цветните пъпки и са покрити със защитна луспа. От тях вместо нови цветове се образува младо растение, което е идентично с майчиното. Младите растения се отделят от цветоноса при оформянето на 2-3 неголеми листа и образуването на няколко собствени корена. За съжаление, събуждането на спящи пъпки, които да образуват дъщерни растения, не се случва постоянно при всеки вид и сорт фаленопсис. Най-лесно се размножават по този начин два вида от фаленопсисите и това са Phaleanopsis lueddemannian и Ph. violacea. При голяма част от другите видове и сортове обаче спящите пъпки върху цветоносите не се събуждат, освен ако не им се окаже някакво въздействие. Така например високата влажност и повишената температура от 28-300C могат да стимулират развитието на младо растение върху цветоноса. Но понякога и създаването на такива условия не е достатъчно и тогава на помощидва използването на растежни стимулатори. Най-разпространеният метод е стимулирането на спящата пъпка с цитокинини, коитосе нанасят върху пъпката под формата на специална паста, която лесно прониква в тъканите. Преди нанасянето на пастата внимателно се отделят покривните люспи н спящата пъпка, като се внимава тя да не се нарани. При температура от 20-220C и еднократно обработване на пъпката с пастата се гарантира появата на дъщерно растение върху цветоноса.
В домашни условия семена може да се получат, ако цветовете на фаленопсиса се опрашат изкуствено. Но въпреки това размножаването чрез семена в домашна среда е абсолютно невъзможно. За да покълнат, на семената е необходима стерилна хранителна среда и специални условия. Трудността на семенното отглеждане произтича и от факта, че семената на орхидеите могат да покълнат и да дадат ново растение само в симбиоза с миркоскопична гъба. Гъбата преобразува скорбялата им в прости захари, необходими за изхранването на покълналите семена.
Масовото предлагане на орхидеи на световните пазари днес се дължи на откриването на метода за размножаване in vitro През далечната 1960 г., което довежда до бум в култивирането на някои от видовете, между които са и различните сортове фаленопсиси.
/материали от списание “Градината в четири сезона”/
Ние във ...