Кокичетата оцеляват и при най-ниските температуриКокичета са известни със своята изключителна издръжливост, както и със способността си да се появяват невредими изпод преспи сняг и минусови температури.

Не може да не обичате очарованието на тяхната красота през късната зима. Кокичетата отдавна се ценят и отглеждат в градината или в саксии, но на цели групи и полянки от тях можем да се насладим най-често в гората.

Тези растения цъфтят в снежно бели, малки цветове, издаващи нежен и много приятен аромат.

Има 75 различни разновидности кокичета. Най-често се отглежда Galanthus nivalis, обикновено известно като градинско кокиче. Латинското име Galanthus означава млечнобяло цвете.

Кокичетата предпочитат пряко слънце и богата, дренирана почва. Избягвайте засаждане на единични луковички, най-добре засадете на малки групи.

Има много легенди за кокичето:

Преди три хиляди години, в епичната поема “Одисея” на Омир, бог Меркурий (Хермес) дал на Одисей билка, наречена Моли (Galanthus nivalis). С нея Одисей имунизирал екипажа си срещу отровата на вещицата Цирцея и противодействал на амнезията, която Цирцея им нанесла. В гръцката и римската митология Меркурий е известен като Вестител на боговете и носител на сънищата.

Друга легенда разказва, че кокичето се е превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Едемската градина. Когато Ева била готова да се откаже от надеждата, че студените зими никога няма да свършат, се явил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, доказвайки, че зимите в крайна сметка дават път на пролетта.

Медицинско приложение: Растенията от семейство Кокичеви съдържат веществото галантамин, което се използва за направа на лекарство за болестта на Алцхаймер. Галантаминът също помага за подобряване на функционирането на рецепторите на мозъка.