Максилария / Maxillaria

Тези малки до средно големи орхидеи населяват тропическите и субтропическите райони на Америка. Родът им наброява над 300 вида, които са с епифитен начин на живот и обитават горните етажи на тропическите гори или са литофитни видове, растящи в скалните пукнатини и маенисти местообитания на същите гори.

Описание

Достигат на височина до 15-30 см. Притежават малки, овални или издължени, едва задебелени псевдобулби, които се разполагат върху силно разклонено пълзящо коренище, образуващи често цели колонии от растения. Псевдобулбите са видоизменени части от стъблото, в които се натрупват хранителни вещества, необходими за развитието на орхидеята. Листата им са линейни или ланцетни, образуващи се от върха на булбата. Цветовете са единични и се появяват на една или няколко цветни дръжки, излизащи от основата на булбите. При различните видове багратае различна – може да бъде в бяло, жълто, червено, шоколадовокафяво и техните нюанси, като устната на цвета най-често е бяло обагрена. Някои от видовете притежават силен и приятен аромат, смесица от канела, ванилия, момина сълза и още нещо, правещо го неповторим. От голямото разнообразие на максилариите се отглеждат ставнително малко видове, които могат да се видят най-често в ботанически колекции, но с успех се отглеждат и от любители и хоби-градинари в домашни условия, за да ги радват с причудливите си малки цветове и невероятен аромат.

Популярни видове и сортове

  • Тигрова максилария (Maxillaria picta) – естествено разпространена в крайбрежните тропически планински части на Южна Бразилия до 250 м надморска височина. Листата и са дълги, изправени, излизащи от върха на псевдобулбата. Цветовете и са основно в бледожълта багра, като отгоре са осеяни с червено-кафяви петна, а долната им страна е обагрена в наситен златистожълт цвят. Устната на цвета е бяла, понякога с бледи червени петна. Приятно ароматни. Появяват се върху растенията през пролетта. Само един цвят от този вид максилария е достатъчен, за да изпълни стаята ни с екзотичен аромат.
  • Тънкколистна максилария (M. tenuifolia) – с дълго коренище, носещо рехаво разположени яйцевидни и леко удебелени дулби. Листата и са линейни и тънки, тревистоподобни, достигащи до 30 см на дължина. Цветните дръжки са къси – само 6 см, носещи по един краси цвятв червеникавокафяви багра с жълти петънца. Устната на цвета е триделна, като средният дял е най-удължен и изпъстрен с жълто-бели петна. Цветовете са с аромат на канела и кокос. Появяват се в периода април-май.
  • Пурпурностълбчеста максилария (M. porphyrostele) – красива, цъфтяща в периода февруари-април със светложълти цветове с компактни напетнявания в червенокафяво. Образува многобройни крушовидни, разположени близко една до друга псевдобулби.
  • Красиви са Жълто-бялата максилария (M. luteo-alba) от Коста Рика, Червената (M. coooinea) и Бледожълтата (M. ochroleuca) максилария, както и най-малката от тях, миниатюрната Максилария плебея (M. plebeja).

Отглеждане

Отглежданет се основно в саксии в субстрат, съставен от наситнена и пропарена борова кора, с дренажен слой на дъното на саксията. Най-подходяща и лесна за отглеждане в домашни условия е Тигровата максилария, по-едрите видове, като Теснолистната максилария, могат да се монтират и на блок от дървесна кора и да се отглеждат в стъклени витрини. През лятото е добре да се защитят от преките слънчеви лъчи, а през зимата мога да се изложат на директна слънчева осветеност. Субстратът, в който са орхидеите, трябва да бъде постоянно  влажен през цялата година, а през лятото опръскването с вода трябва да става 1-2 пъти на ден. Растенията се размножават чрез празделяне на едва когато запълнят напълно съда, в който се намират след цъфтеж.

Интересно!  През 2001 година по случай 70-ата годишнина на Михаил Горбачов неизвесте вид орхидея, която е била открита от немския ботаник Франк Бранденбург Анди, е наречена Максилария на Горбачов (M. gorbatschowii). Открита е на надморска височина от около 2500 м и притежава 20 см дълги цветоносни стълба и яркочервени цветове. Събрани са семена от вида и той вече се размножава в ботаническите градини на Германия. След 5-6 години ще се предлагат и първите екземпляри за закупуване от колекционери и любители цветари.

/материали от списание “Градината в четири сезона”/

Споделете статията и с Вашите приятели:
Tweet

Подобни статии