Розата (Rosa) е род покритосеменни растения от семейство Розоцветни (Rosaceae). Той включва 100-150 вида вечнозелени храсти и лиани с ароматни цветове, разпространени главно в Азия, в по-малка степен в Европа, Южна Америка и Северозападна Африка. Много видове и хибриди се отглеждат като декоративни растения по целия свят.

Маслодайните рози започват най-напред да се отглеждат в Персия и тя е първата страна, която произвежда розово масло. Маслото от роза намира широко приложение в парфюмерията. Розова вода, направена от розово масло, е широко използвана в кухнята на Азия и Близкия изток. Розата се използва за направата на  конфитюр, желе  и чай, предимно заради високата концентрация на Витамин C.

В България Казанлъшката роза се отглежда заради цветовете, които съдържат етерични масла и от които се произвежда известното по цял свят българско розово масло. В някои години цената на българското розово масло се доближава до цената на златото, откъдето идва и наименованието му „течно злато“.

Розовите парфюми са направени от цветчетата на розите или розово масло, което е смес от летливи етерични масла, получени чрез парна дестилация на натрошени листа от рози.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА РОЗИТЕ:

Светлина: слънчево място.

Поливане и подхранване: Поливайте обилно розите в корените веднъж седмично – най-добре рано сутрин или привечер. През лятото и пролетта подхранвайте с балансиран течен тор веднъж на три седмици. Всяка пролет мулчирайте с угнил оборски тор.

Засаждане и почва: Засаждайте през пролетта в плодородна почва с високо съдържание на хумус.

Почистване: Отстранявайте мъртвите и увредените клонки. За да удължите времето на цъфтежа, отстранявайте редовно увехналите цветове. Срязвайте малко над основата на листа, за да не допуснете загниване на стъблото. Розовите храсти стават доста по-здрави, ако през лятото оставяте на тях колкото може повече листа, като срязвате само увехналите цветчета, а не и значителна част от дръжката.

Подрязване: Най-добре е подрязването да се прави пролетта (март – април), а не през есента. В началото на пролетта подкастряйте розите, като режете основните клони до 20 – 25 см от стъблото. Използвайте остри ножици. За да насърчите растежа, винаги отрязвайте издънките над разклонението, от което излизат пъпките. Саксийните рози обаче ще преживеят зимата при топъл климат и ако са предварително подкастрени.

Вредители и болести: Розите боледуват често. Особено застрашени са от черни петна, брашнеста мана и ръжда. Основните вредители по розите са зелените листни въшки. Препоръчва се пръскането с фунгициди и инсектициди, за да запазите розовите си композиции в отлична форма.

Зазимяване: Ключът към защитата на вашите рози от студа е да засадите видове, които са надеждно устойчиви на климатичните условия във вашия район. Не е препоръчително да подрязвате стъблата през есента, но ако сте решили да го направите, не ги скъсявайте прекалено много. Засипете растението на около 30 см с градинска почва, слама, листа или лека тор. Напролет открийте растението преди да са пробили пъпките. Още за зазимяването на розите прочетете тук.

РОЗИ В САКСИЯ:

В ранните векове в Европа особено ценени били розите. Розовите храсти често били отглеждани в керамични саксии и кашпи по протежение на каналите, където великолепието им се отразявало във водата, а ароматът им допълвал бълбукащите струи.

Предимство на саксийното отглеждане на растения е възможността за промяна на цветовите схеми на композициите дори в рамките на един сезон. Например, една тухлена стена придобива коренно различен вид, покрита с пъстролистен бръшлян, който през лятото е перфектен фон за цъфтящи лиани – рози, клематис, ипомея или сладък грах.

Всички храстовидни рози обичат солиден слой почва, затова трябва да се съобразите с техните потребности. Саксията трябва да бъде висока най-малко 60 см. Запълнете я с висококачествена почвена смес. Ако държите на аромата, засадете в съда хибридна мускусна роза с типичната за нея издължена форма и нежни цветове.

Миниатюрните рози се отличават с по-слабо развитата си коренова система и височина само до 15 см. Те са подходящи за подпрозоречни сандъчета. Често се отглеждат в помещения, но много от сортовете са достатъчно студоустойчиви, за да оцелеят навън.

Патиорозите и почвопокривните рози също са достатъчно компактни за отглеждане в саксии. Този тип рози могат да виреят и във висящи кошници – за целта изберете почвопокривни сортове с ампелни клони.

Щамбовите рози запазват очертанията си благодарение на редовното подрязване. Тъй като по стъблото няма ниски разклонения, то може да се удължи визуално чрез относително тясна саксия с насипан върху почвата слой камъчета.