Целта на торенето на тревата е да стимулира нейния растеж. Така тревните площи придобиват зеления цвят, който оптически е много важен. Тревата става силна и резистентна срещу болести, възстановява се много бързо след косене и си запазва състава, който е заложен в семената.

Правило – колкото повече се използва и натоварва тревата, толкова по обилно торене. При по-честа коситба, се увеличава и потребността от торене на тревната площ. Предозирането обаче на тора вреди на растенията по същия път, както липсата му.

Основните елементи, необходими на тревата, са азот, фосфор и калий. Освен това са необходими магнезий и фосфор, а също и бор, мед, желязо, манган, молибден и цинк.

С какви торове се подхранва тревната площ?

Азотно торене – използват се бързо действащите азотни торове (като например амониевата селитра), които освен че подхранват добре тревата, поддържат такава реакция на почвата, която предотвратява заплевяването.Тревата има нужда от около 20-30 кг/дка азотен тор годишно. Разпределете тази доза през сезона.

Фосфорно торене – фосфорът укрепва корените на тревите, стимулира братенето им и повишава студоустойчивостта им.

Калиево торене – стимулира растежа на тревите, устойчивостта им на заболявания и студоустойчивостта.

Комбинирани торове – Обикновено поради голямата практичност, за подхранване на тревните площи с необходимите им елементи, се използват комбинираните минерални торове. Комбинираните торове са по-бавнодействащи – 6 месеца, така че можете да ги използвате 2 пъти в годината – есенно торене – за укрепване на чима и пролетно торене. Но дори да подхраните 2-кратно през годината тревата с комбиниран тор, не пропускайте да подхранвате през лятото и с азотен тор, за да е свеж и зелен тревния килим.

Тревата, която е подложена на голямо натоварване (утъпкване,честа коситба, градинските мебели), торим четири пъти – веднъж в средата на март, втори път в началото или средата на май, третия път през началото или средата на юли и четвъртия път в края на август, началото на септември.

За торенето на тревната площ е необходимо да изчакаме подходящото време. Най-добре е вечер, когато вероятността идните часове да завали е реална. Най-неизгодно е да торите тревата при сухо време, когато торът пада директно върху сухата повърхност. По този начин със сигурност ще си навлечете щети от изгаряния, които на отделни места дори могат да унищожат тревата. Тези щети ще изчезнат едва след дълго време, когато тревата си изгради нова здрава тъкан или когато наново сме засели на изхабените места. За това ако очаквания дъжд не падне, или не е достатъчно обилен, необходимо е след торенето да полеем обилно. Водата разтваря тора и го отнася до коренчето, с което е сигурно, че е усвоен.Производителят на торовете отбелязва дозата за торене на райграса на опаковката. За вашата площ трябва сами да си изчислите необходимото количество. Иска се малко опит в началото, за да не се образуват тъмни и светли ивици, в зависимо от това как е хвърлян тора. Торените участъци изглеждат много по-тъмни от ненаторените заради наличието на въглеродни съединения, които подсилват зеленото обагряне. Най-сигурния метод е да разделите необходимото количество тор на две части и да минете площта два пъти, втория път перпендикулярно на първия.

/материали от royalpark.bg/